селско стопанство

Земеделие и селско стопанство

Тук може да откриете много полезна информация свързана със земеделието в България и чужбина.

Super User

Super User

Към структурата на растениевъдството се отнасят многообразието на растителния свят, който в общи линии се свежда до следните категории, от които дават началото множество други производства в това число и силното развитие на селското стопанство:

Зърнените култури, които заемат най-големия дял сред посевните площи и намират най-широко приложение в общия обем на продукцията. Според предназначението си се поделят на зърнено-хлебни, зърнено-фуражни, зърненобобови растения и ориз. За зърнените култури е известно, че служат за храна, фураж, производство на лекарства и други. Зърнените храни се транспортират лесно и са в основата на външната и вътрешната търговия във всяка страна.
За България зърнени култури, с най-голямо значение са пшеница, царевица и ечемик.

Техническите култури са суровини за хранителната, текстилната и парфюмерийно козметичната промишленост.
Зеленчукови насаждения са също водещ отрасъл в много страни. Сред тях се произвеждат множеството плодови трайни и нетрайни насаждения, както и едногодишните зеленчуци.

Трайни насаждения, към тях спадат лозята и овощните насаждения.
Фуражните култури, така важни за развитието на друг селскостопански отрасъл животновъдството. Те са и причината той да се развива така масово.

В България вскеи един от аспектите по горе изброени от растениевъдството е развит до голяма степен, като приоритет и водещ е първият.

Към зърнените култури трите основни по важност имат следните значения:

Пшеницата, която се отглежда най-добре по богати на хумус почви. И основно е развита в районите на Североизточна, Северозападна и Югоизточна България.
Царевицата е зърнено-фуражна култура, използвана и за производство на масло, брашно, скорбяла и както и редица други хранителни продукти. Тя е култура, която вирее в богати почви и се отглежда предимно в Горнотракийската низина и Дунавската равнина.
Ечемикът спада към културите изискващи вегетационен период и това определя късното и засяване като втора култура. В България се развива в Югоизточната част и Дунавската равнина. 

Вторник, 19 Март 2013 09:59

Значение на растениевъдството

Отрасъла растениевъдство обхваща създаването, засяването, отглеждането и добиването на продукция от културните насаждения. Към растениевъдството се отнасят зърнените растения, техническите, фуражните култури, а така също и трайните насаждения и зеленчуците.

Развитието на растениевъдното производство в зависимост от географското му разпределение и в резултат на природните условия, са свързани с икономическа политика, международните пазари и техните стандарти, традициите и натрупания опит у населението. За комплексно действие на тези фактори определяща роля играе специализацията на растениевъдството във всеки отделен региони от страната. То се разпределя по състав, тип и продуктивност и за него влияние оказват и почвите, които са твърде различни, а това оказва влияние на структурата и производството върху растениевъдството в страната.

За развитие на растениевъдство и дума не може да става

Без да са осъществени най-съвременни агротехнически мероприятия, да са съобразени микроклиматични изменения, както и агроекологичните изисквания за отглеждане културите. Това е и начина, в който може да се говори на по следващ етап за развиване на интензивно растениевъдство.

В резултат на последните данни и статистики, които показват невероятни прирасти на ръста в населението, които не могат да бъдат компенсирани, въпреки нарасналите добиви и развитие от растениевъдството. Всичко това се свежда до високи темпове на ръст, които няма, как да бъдат задоволени въпреки производствените прирасти. 

Вторник, 19 Март 2013 09:58

Растениевъдството

Растениевъдството е един от най-широко разпространените отрасли от годините насам. Днес достига такива мащаби, че едва ли има площ на планетата, която да не е засята и обработвана от човека.

И все пак в приложната наука, която изучава културните растения, растениевъдството има огромно стопанско значение; от него се добива един огромен дял от прехраната на Земята, то се разделя на множество подкатегории и се обработва с най-различни, модернизирани и напреднали технологии.

Растениевъдството се обособява и под вида на много други частни науки. Сред най-популярните у нас, които се отнасят към полските култури могат да се срещнат следните три основни дяла:

Зърнени житни култури; Бобови зърнени култури; Технически култури, които от своя страна се делят на влакнодайни, маслодайни, фуражни, кореноплодни култури; хранително-вкусови и етерично маслени култури.

От всички споменати растения отглеждани като вид култури у нас, най-голям пазарен дял имат зърнено-житните култури, които са растения от рода на житни растения. Те се култивират от човека и днес са се превърнали в значителна важност за прехраната на човечеството. В световен аспект житните растения заемат първо място сред добиваните растения.

Ползата от този вид култура е незаменима, несравнима и изключително ценна.

В ядливата част на плода е зърното, което се преработва с идеята да се превърне в брашно годно за хляба и множество други храни.

Всички растения като цяло съдържат комплекси от витамини и минерали, а самият процес на преработка, цели те да бъдат извлечени, чрез поредица от действия, които да съхранят най-ценните им качества.

В българия основно са застъпени два вида култури, в рамките, на които се развива предимно растениевъдството. Производството на царевица и пшеница.

Селскостопанските райони в отделните краища на страната се занимават и с други сортове култури като ръж, ечемик, овес, просо, трикриле, сорго и други.

За биологично селско стопанство може толкова много да се изговори, колкото цял роман да бъде написан. И в общи линии тук само ще се спрем на кратка и систематизирана характеристика.

Биологичното селско стопанство е вид и мерител за качество. Спецификата и уникалността му се състоят в това, че правилата за производство могат да се прилагат от много на брои производители, сред множеството страни, а от друга страна, че чрез него се контролира не самият краен продукт, а процеса на производство.

Това, какъв тип производство ще избере отделният производител, зависи изцяло от личното му решение. Производителя на селскостопанска продукция решава дали да се занимава с земеделие свързано с органична продукцията по други методи. Приемайки обаче да създава качествено биологично производство той трябва да се придържа към стриктното спазване на правила и стандарти, да подлежи на строг контрол, който се извършва от независим контролен орган. Всичко това гарантира продукти, които са произведени по стандарти за органично производство.

Системата за органично производство се справя успешно към момента със здравето и благоразположението на животните.

Според изискванията на ЕС, често се правят срещи с изследователи и ветеринари работещи по благосъстоянието при животните в около 17 изследователски института по 13 страни в Европа.

По проекта на срещите бе заключено, че в много европейски страни се увеличават данните показващи, че органичното земеделие се подобрява и благосъстоянието на животните нараства. Всичко това се дължи на забраната на най-големите производствени практики, които се употребяват за животните.

Наред с множеството изисквания, които имат институциите по Земеделие и гори, Министерството и изискванията на ЕС, за развитие и отглеждане на стопански животни се нареждат и някои специфики по отношение на храненето, профилактиката им и т.н.

Ето и няои от тях, с които някои фермери вече са на ясно, а за други сега предстои да се информират.

Като основен принцип при хранене на добитъка от биологичен произход е те да бъдат отглеждани в органичните системи и да се хранят по специални за всеки отделен вид диети. Така например храненето на паша, трябва да е максимизирано, като се обогатява с добавяне на минерали, химически елементи и витамини. Всичко това е нужно, ако стопанските практики не са достатъчни да набавят необходимото. Разбира се за отглеждането на биологични животни, напълно забранени са храни съдържащи разтворими компоненти извлечени от храните, изкуствените амино-киселини, както и антибиотични обогатители.

За всичкият добитък отглеждан в органичните системи, изискването е да бъде хранен само с органичен фураж.

Стандартите изискват подробни описания за отглеждането на животните във фермата. За целта се водят дневници, в които се упоменава ръста,

движението на добитъка, заболявания и смъртност ако има такива. Всички видове ветеринарни и не такива лечебни процедури трябва да се вписват в дневниците.

Профилактиката на животните във времето се извършва като се избира подходяща порода животни и съответните методи на селекция, храненето е обогатено с достатъчно качествен фураж, предоставени са извеждания и достъп до пасища, с идеята това да подпомогне укрепване на защитните сили на организма на добитъка. Гъстотата на стадото също се изисква да се следи, а наред с това трябва да са спазени и съобразени с минимален брой животни, според изискванията, разположени на единица площ в обор. При лечение на животни се използват хомеопатични лекарствени средства, физиотерапевтични препарати, микроелементи, веществата и други разрешени от институциите за контрол над животните развъждани в стопанствата.

Вторник, 19 Март 2013 08:41

Животновъдни производители

Постоянно се появяват нови и специфични изисквания за фермерите, производители на животинска продукция. Към момента нещата се свеждат до хиляди изисквания, които следва да бъдат спазени, с цел крайната продукция да бъде не само качествена, но и призната по най-високите стандарти и да спада към категорията биологични продукти. Така например за производителите и вносителите на земеделски продукти и храни, създадени по биологичен начин, са длъжни да информират за дейността си Изпълнителна агенция “Българска служба за акредитация”.

Те следва да имат разрешение от министъра на земеделието и горите като контролен орган и да са регистрирани от него. Биологично произведените земеделски продукти и храни, получават съответна сертификация и се означават с национален знак за документиране на тяхното биологично производство.

За продуктите от животински произход се изисква да са родени от органично отгледани от майки, с това се гарантира за тяхното качество и екологичност.

Тяхното стопанисване е свързано с редица изисквания и нужните за поведенческо развитие на добитъка.

Помещенията за отглеждане на животни в стопанство се изисква да са от просторни постройки и да имат достъп с външния свят. Освен това те трябва да са застлани вътре с настилка, това е едно от изискванията на стандартите. За настилката се предвиждат и не повече от 50%

на пода, които трябва са постлани с дървена настилка. Ограничаването на животните във фермата, чрез връзване е забранено. За развитието и растежа на животинските стопанства са забранени методи като рязане и изтръгване на рога и кастрация, подрязването на опашката при овцете се допуска ако се извършват съгласно изискване и т.н. Това важи за всички видове стада.

Направени са леки изключения, като например при кокошките-носачки от биологичен произход, чиито човки се подрязват.

В общи линии това са основите при създаването на животинското стопанство и условията, в които трябва да бъдат отглеждани биологичните животни, но наред с тях има множество специфики по отношение на хранене, живот, профилактики и т.н.

Вторник, 19 Март 2013 08:41

Рибовъдно фермерство

Инвестицията в сектора за Аквакултури сега предлага изключително атрактивни възможност за бизнеса.

През последните няколко години квотата на улов на калкан и други риби от Черно море е била между 50 тона и 43,2 тона за последните няколко години.

Спадането й е тенденция, която се изисква в световен мащаб, а изхода е един и той е изграждане на аква ферми и развъдници, които да се стимулират от Европейската програма за развитие рибарството.

Всичко това ще доведе до създаване на нови обекти за развъждане и отглеждане на риба, както и на множество аква продукти.

Плановете са мярка 2.6 за Инвестиции в преработка и маркетинг на продукти от риболов и аквакултури да стартира успешно и да набере широка популярност.

В последните години в България се уличи търсенето на риба и аква продукти. Търсенето на разнообразни видове риба нараства. С този прираст нараства и броят на специализирани търговски обекти, които са насочили дейността си в продажбата на рибни продукти и аквакултури, с цел да отговорят на нуждите на местния пазар. Данните обаче сочат, че размерите им все още не са задоволителни. Тенденцията е преработката и маркетинга на продукти от риболова и аква културите да стане още по-привлекателна и кандидатстването по мярката 2.6 да даде добра възможност.

Финансирането по мярката за риболовното фермерство е свързана с

изграждане и нарастване на производствения капацитет на нови и съществуващи вече пазарни единици. Всяка една от тях има максимални нива за финансиране.

Всичко това се прави, с цел да се подпомогне малките и средни предприятия. Ползите са, че земята спада като признат разход, а това е още една привилегия за фермерите в рибарството. Подпомогнати са проектите по изграждане, оборудване, разширяване и модернизиране на предприятията в сферата на рибното производство.

Вторник, 19 Март 2013 08:40

Вертикално фермерство

Службата за аграрно развитие има идеята да изработи проект за вертикално фермерство. Негов инициатор е Диксън Деспомие. Той е професор по здрава околна среда и преподава в Колумбийския университет в Ню Йорк. Проекта за този вид иновативно фермерство е създаден през 1999 г., а информацията за първите най-ранни публикации по отношение на вертикалното отглеждане на растенията датират още от 1915 г.
Имайки в предвид бързо нарастващата численост на населението и растящите нужди от храни по целия свят, осигуряването на храни става огромен проблем, за който трябва да се вземат сериозни мерки.

Според проучвания и статистически данни през 2050 г. населението на Земята ще наброява 9 милиарда души, а това неминуемо ще доведе до намаляване на земеделските площи, наред с това много от тях ще са изтощени в резултат на непрестанното използване в последните 60 години.

Всички тези цифри, факти и данни подтикват професор Деспомие и студентите му да се впуснат в измисляне на нова стратегия за производство на храните.

Идеята за вертикално стопанство, революцията в селското стопанство и отглеждането на растения в закрити помещения се взема под внимание и се оказва, че може да постигне бележити успехи.

Тази концепция се очаква да бъде одобрена и подходяща дори в страни, където селското стопанство не е възможно или съвсем отсъства, по този начин тя би осигурила достатъчно храна за цялото човечество.

Разбира се както всяко ново начало и тук има не малко критици, които смятат, че енергийния глад на вертикалните стопанства ще окаже пораженията си. Това, че слънчевата светлина следва да бъде заменена изцяло от светлинни диоди, а електричеството

не бива да идва от атомни централи.

Професор Деспомие, за случая смята, то да идва изцяло от възобновяеми енергии. Учении в областта на аграрните науки са анализирали до каква степен идеята на Деспомие е приложима реално. И резултатите до момента се оказват не рентабилни, защото водят до:

Увеличаване на годишната зърнена реколта= увеличаване на сектора на възобновяемите енергии с 400 пъти.

Проекта за вертикално фермерство все още се развива, като цели на база на топлоцентрала да се климатизират фермата. Светлината да идва от соларни клетки и да се измислят алтернативни решения за 50-те процента от общото потребление на енергия, които за сега се подава допълнително.
Изследванията продължават и занапред.

Вторник, 19 Март 2013 08:39

Модерно фермерство на етажи

Кога ли ще дойде момента, когато и у нас фермерството и най-модерните технологии ще са нещо обичайно, вместо да се прехласваме и възхищаваме на чуждите фермери. И все пак докато настъпи този момент е добре за всички любители и хора, чиято дейност е свързана с фермерство да се интересуват от новите възможности, технологии и изисквания.

Така например на скоро в Корея бе представена уникална по външност и структура ферма на няколко етажа. Високотехнологичния селскостопански двор се превърна в туристическа забележителност. Тази най-нова ферма е разположена в южнокорейският град Сувон, на около 25 километра на юг от столицата Сеул.

Сградата е построена на три етажа и е интересен факта, че насред двумилионния град се отглеждат зеленчуци. Не се използват никакви пестициди, а обслужването става напълно автоматично.
От тази ферма реколта се добива целогодишно, без времето да оказва влияние на производството. Тя е изключително богата и сходна с реколтата от оранжерия.

Проекта носи наименованието „вертикална ферма“ в Корея. Вида й е като на складови помещения във вътрешността, а по рафтовете има салати, които са разположени на няколко етажа растения и са облъчвани с бяла, виолетова и синя светлини, излъчвани от светло диоди. При пълен капацитет на работа на ден се произвеждат към 125 глави салата.

Специалисти се грижат за постоянната поддръжка на влагата на въздуха и температурите в помещенията. Светлината от диодите също изисква постоянна намеса, защото както спецификата на всяко растение е различна, така и облъчването с нея трябва ад е различно.

За вертикалното фермерство е факт, че нищо не бива да бъде оставено на случайността. Идеята е този вид на отглеждане на плодове и зеленчуци да просперира и да намери своето приложение на пазара. Докато обаче стане така популярно и практикувано по света, ще се продължава с традиционните методи познати до момента. 

Вторник, 19 Март 2013 08:39

Краве фермерството в България

Нова дейност или нещо, което години наред е „спало“, някъде там приглушено. Истината е, че кравефермите в България едва сега стартират своята дейност. Интересни са и някои явни факти и данни, с които биха могли да се запознаят любителите и самите фермери.

Така например за дребните и средни фермери, занимаващи се с млечни ферми, където размерите на кравефермите за ЕС продължават да е за дребните в порядъка на 10-20 крави, а за средните от 50 до 100 крави.

За едрите кравеферми капацитета е над 200 крави и те са привилегия за тези, които имат натрупани много знания и опит в сферата с отглеждане на рави и са готови да инвестират големи количества средства за закупуване на нови технологии.

Както всяка дейност в животновъдното стопанство, така и тук се изискват много усилия, за да се постигне един задоволителен ръст.

За средния размер на млечните ферми у нас, все още се изискват множество грижи, в резултат, на което всичко ще става постепенно.

От едрите колективни ферми в изминалото време не е останала никаква следа и натрупан положителен опит. Извода от този изминал период е, че не усвоеното едро е по-губещо от дребното такова.

У България не е изключена възможността да бъдат създавани едри кравеферми, но както вече споменахме това е лична отговорност и инициативност, на фермери, които могат да инвестират много милиони и средства за най-модерни технологии, имат вече доста солиден, натрупан опит зад гърба и компетенция за експлоатацията на машините и оборудването. Тези неща не представляват трудност за европейските кравеферми. За съжаление можещите у нас, които имат нужния опит и познания да се справят с тази дейност не са много. Те не трябва да се осланят на упътвания за експлоатация на технологиите, нито на държавните субсидии, които реално са предназначена за производитела на масова продукция.

За едрите краварници рисковете от материална гледна точка се поемат от бизнесмените, не от обществото.